Моментът, в който трябва да пиша за себе си, а не искам 🙂

Ами.. казвам се Антония и съм щастлива, че разглеждате моя  скромен сайт. Надявам се да усетите емоциите, които съм изпитвам, докато стоя зад обектива. И емоциите, които изпитват хората, застанали пред него.

Фотографията е нещо много… различно за мен. И съвсем в тон с променливите ми настроения и сезони. Винаги съм имала  посока, която да следвам и рядко се отклонявам от нея. Понякога съм инатливо праволинейна или досадно рационална, но с фотографията се уча да усещам и улавям нюансите на живота.

Всъщност, какво значение има дали си поел по страничната улица, вместо по главната, след като именно тя е тази, която ти носи душевно спокойствие и личен комфорт? Е, моята пресечка е много цветна, богата на усещания, сладко-кисела и пълна с истории. И всяка иска да бъде разказана, а аз просто ще вляза в ролята наблюдателя, който стои малко встрани от суматохата, за да направи своя преразказ в снимки.

Обичам да снимам хора, защото вглеждайки се в лицата им, откривам хиляди истории. Обичам семейството си,  кучето си, книгите си, парфюмите си, кафемашината си и шоколадовите бонбони. И фотоапарата, както вероятно се досещате…