Здравейте, казвам се Антония и съм щастлива, че разглеждате моята работа. Чрез своята фотография се стремя  да предам емоциите, които изпитвам, докато стоя зад обектива, но най-вече емоциите, които изпитват хората, застанали пред него.

Защото точно това е фотографията – емоция.

А тя, фотографията, е нещо много… лично за мен. И е съвсем в тон с променливите ми настроения и сезони. Винаги съм имала  посока, която да следвам и рядко съм се отклонявала от нея. Понякога съм инатливо праволинейна или досадно рационална, но с фотографията се уча да усещам и улавям нюансите.

Всъщност, какво значение има дали си поел по страничната улица, вместо по главната, след като именно по нея виждаш цялата багра на чудото, наречено живот? Е, моята пресечка е много цветна, богата на усещания, сладко-кисела и пълна с истории. И всяка иска да бъде разказана, а аз просто ще вляза в ролята наблюдателя, който стои малко встрани от суматохата, за да направи своя преразказ в снимки.

Обичам да снимам хора, защото вглеждайки се в лицата им, откривам хиляди истории. И осъзнавам, че е голяма привилегия, но и отговорност, да бъда част от най-хубавите моменти в живота на всеки, който е решил да ми се довери.